~Стаята на вълците~

Цялата тъмна, с дебели сини завеси.Няколко дивани около стените.Всичко е в бял камък.Няма камина.Не е и нужна.Тези, което живеят в тази част от замъка, мразят огъна.Единственото украшение са две три вази с изсъхнали цветя.

~Moonray~ Брой мнения : 11 Registration date : 10.11.2007

Изабел влезе в стаята.Беше й твърде...безцветна.Сложи едно две цветчета.Малко цвят по стените и запали огъня.Тогава в стаята влезе...

...Корнелия.Очите й обходиха стаята.Цветята не й се понравиха.После погледът й спря върху момичето.
-Коя си ти?
П.П.Много ми е интересно къде палиш огън, като няма камина...

Веднага след Принцесата, в стаята влезе и Вейлте. Сивите й очи с насмешка обходиха страното хрумване на момичето да се опита да раздвижи атмосферата в стаята. Елфата умело прикри обаче чувствата си и се забърза да си избере легло в момичешката стая ( не че имаше огромен избор). По пътя си премина покрай Корнелия като учтиво й се усмихна и поздрави:
- Здравейте, Ваше Височество.
- Здравей, Вейлте. - последва отговорът на Принцесата.
Минавайки покрай другото момиче, Вейлте й кимна и подаде ръка.
- Аз съм Вейлте, предполагам от сега нататък ще трябва доста да се разбираме, щом сме разпределени в един и същи дом.

~Moonray~ Брой мнения : 11 Registration date : 10.11.2007

Изабел погледна студено момичето.
-Името ми е МакГуайър,Изабел МакГуайър.И няма да те наричам господарка за нищо на света.
Обърна се тя към Корнелия.

" Защо всички на този свят се правят на такива каквито не са ?!? " - с досада си помисли Вейлте. Сега това момиче тук се опитваше да прилича на безцеремонен и студен човек, но до преди минути се стараеше да направи стаята по-светла и уютна. Това говореше, че самата тя не понася мрака и сивотата. И сега надменния поглед изпълнен с присмех, който Изабел беше отправила към Корнелия и Вейлте, въобще не се нравеше на елфата. От опит тя знаеше, че когато някой се държи така към нея, тя трябва да му отвърне със същото иначе другия започваше да си мисли, че може всичко.
- Ваше Величество е само обръщение, което показва нужното уважение спрямо другия човек ! Не си мисли, че щом нямаш нужните обноски това те прави независима от нищо! - Вейлте каза това възможно най-спокойно и се усмихна студено. - Щом имаш желание да се правиш на зла и студена, добре. Няма да ти преча на малките изблици на величие, но внимавай и ти да не ми пречиш на мен !!! - сивите очи на Вейлте проблеснаха загадъчно и тя продължи към момичешката спалня.

~Moonray~ Брой мнения : 11 Registration date : 10.11.2007

Изабел се изхили студено,което накара елфата да се обърне.
-Милсиш си,че ме е страх от теб,така ли?Лъжеш се.
Изабел не знаеше как би могла да опише това момиче.Може би "Надувка"би била най-подходящата дума.
Другото момиче я гледаше учудено.
-А пък и да ти кажа щом наричаш "Господарка",такава,която аз приемам за равна,значи си от простолюдието,а аз с простолюдието не общувам.И няма причина да се притеснявам заради някаква,как да го нарека зада не се обидиш...нека да го кажем...голтачка...
Изи се ухили злобно на отворената уста на момичето и се отправи към момичешката стая...

(Първо ако обичаш не показвай реакциите на моя герой, както аз не показвам тези на твоя ... защото тогава сигурно определено нямаше да ти харесат)

- Щом за теб Ваше Височество е обръщение към Господар ... тогава сама трябва да си даваш сметка кой е от простолюдието ... - на ум Вейлте се надсмиваше на глупавата ярост на момичето. - Ако беше толкова изтънчена, колото твърдиш, че си, трябва да знаеш, че " аристокрацията " никога не показва чувствата си и не обижда. Простолюдието, така наречено, обижда, когато няма други доводи да убеди противника в своето мнение. - елфата съвсем не си правеше илюзии, че ще убеди това своенравно момиче в мнението си, но пък си струваше да опита. - А и би трябвало да те е страх от мен ... не съм момиче ... ако за теб 183 години са на момиче ... здраве да е. - Вейлте се засмя. - Но няма да си губя времето с теб, не си заслужава. Ако беше малко по-умна щеше да се опиташ де се сприятеиш с хората около теб, а не да ги заплашваш и да се правиш на велика. - елфата се усмихна иронично на момичето и излезе от стаята, защото можеше да се удоса и накрая да си изпусне нервите.

~Moonray~ Брой мнения : 11 Registration date : 10.11.2007

Изабел реши,че не си заслужава да се занимава с толкова ощетено от природата момиче,затова седна на едно кресло и се зачете в една книга наречена "Воят на дивия вълк".След малко в стаята влезе...